От няколко дни един коментар по повод реплика на моя тема не ми дава мира. Първо, защото това е един от малкото коментари, които заслужават отговор сред, меко казано, бълвоч от невежество, и второ, защото луксът е нещо, което вълнува и бедни и богати. “Вълнува” може би не е най-точната дума, тъй като веднага някой ще каже: “Мен луксът изобщо не ме вълнува.” И сигурно ще е прав, защото вероятно е толкова далеч от лукса, че би било безполезна загуба на емоционална енергия да се вглежда в недостижимото. И все пак много малко хора могат да си позволят лукса да са безразлични към него. Надзъртаме с иронично любопитство в жълтите списания, купени от някой друг и захвърлени в чакалнята на зъболекарския кабинет, проследяваме с високомерна досада наглото Ламборджини на пътя, отказваме с престорена скромност покана за скъп ресторант, защото нямаме какво да облечем.

Какво всъщност е лукс? Лукс е това, което малко хора могат да си позволят. Луксът обикновено е нещо неморално (в смисъла, който обществото ни влага в тази дума; аз не го споделям). Неморално е да живееш в свръхлуксозно жилище, когато има бездомни по улиците, неморално е да похарчиш огромна сума за скъпа вещ, когато други гладуват, неморално е да се забавляваш, когато някой някъде умира в бедствие. Независимо, че това са собствените ти пари, плодовете на собствения ти труд, на собствените ти лишения. Често луксът се купува с вина. Това не е истински лукс. Или поне е достатъчно горчив, за да не се услади. Луксът е привилегия на богатите, но не заради баналната истина на това твърдение, а заради факта, че само достатъчно богатият няма да вгорчи удоволствието си от лукса, заради неминуемите данъци, които ще плати.

Слава Богу, в живота има много луксове. Някои са взаимозависими, други нямат общо помежду си. Някои ни влекат, други - по-малко, трети - никак. Но обективно нечия липса на интерес към един лукс не го прави по-малко лукс. Аз не ходя на лов. Не обичам да ставам рано и ме е страх от животни. Нямам тръпка към улучването на мишени, към форсирането на гуми в калта и към мириса на печен дивеч. Но ловът е лукс, защото не е … футбол. Дали има нещо лошо в това да не обичаш лова? Ами вие кажете. Аз нищо не търся във форум “Лов и риболов”, ама наистина нищо…

Да се върна на луксовете. Казахме, че има много. Може би във всяка сфера на човешка дейност, колкото и популярна да е, има някакво кътче, някакво местенце, до което не всеки може, бива допуснат или дори би искал да припари. Това е мястото на посветените, на най-добрите, на препоръчаните, на заслужилите, на богопомазаните, на елита, на най-лудите, на най-отдадените. На лукса. Има много лекари, но повечето от тях са джипита. Има много архитекти, но повечето от тях проектират жилища. Има много луди, но повечето от тях не са ван Гог. Е, всички правят секс, но повечето просто правят секс. Кой би намерил нещо лошо в това? Само жадният за лукс, на който са му високи данъците. Моите не са.

“Докладът на Хайт” за женската сексуалност разбуни духовете във форума и мисля, че заслужава да поговоря повече за него. Публикуван е за първи път през 1976 г. от 34-годишната по онова време дипломантка по история Шер Хайт. До днес са продадени 48 милиона копия в повече от 35 страни. Последното преиздаване е през 2006 г. Докладът представлва представяне и анализ на над 3000 обстойни интервюта с жени на възраст между 14 и 78 години за най-интимните детайли от сексуалния им живот.

70-те години на миналия век са време, в което, въпреки сексуалната революция и реабилитирането на мастурбацията и функцията на клитора от Мастерс и Джонсън, жените все още се чувстват непълноцени от невъзможността да получават оргазъм при коитус и страдат от принудата да симулират финалното удоволствие. (Дали 30 години по-късно нещо се е променило, или още плащаме данък на Фройдовата дискриминативна идея за вагиналния и клиторния оргазъм?)

Докладът на Хайт разкрива, че 94% от жените могат лесно да стигнат до оргазъм при самозадоволяване, което включва стимулация на външните полови органи и клитора. Докато близо 70% не успяват да кулминират при коитус или им се случва рядко и трудно. Авторката подлага на анализ това драстично несъответствие и стига до извода, че при проникване жената не получава необходимата й стимулация, водеща до оргазъм. При повечето жени тази необходима стимулация е качествено различна от фрикциите на пениса във вагината, както е при коитус.

Огромната популярност на доклада се дължи на факта, че той валидира женската сексуалност такава каквато е, а не каквато се очаква да бъде. Той потвърждава, че не жените имат пробем с достигането до оргазъм, а обществото има проблем с приемането на начина, по който това се случва. Наред с това докладът е богат с детайлни описания на предпочитаните техниките за мастурбация на жените, които звучат почти сензационно: например, че жените рядко използват проникване във влагалището си, докато мастурбират, че често обичат да мастурбират с притиснати един в друг крака и пр. - детайли, които трудно се вписват в представата за коитус.

На базата на тези разкрития Хайт настоява за ново дефиниране на секса, което да го направи по-егалитарен. Според нея прекомерното фокусиране върху коитуса и неговата смислоопределяща роля в сексуалното общуване трябва да отстъпи място на всички онези алтернативни форми на сексуална стимулация, които в най-голяма степен носят удоволствие и на двамата партньори.

Според Хайт, ако сексуалността ни е биологично заложена, то начините, по които й даваме израз са култорологично обусловени и в този смисъл всяка стъпка към едно по-пълноправно и пълноценно сексуално общуване минава през преформулиране на личните ни и обществените представи за секса. В свое есе по повод поредното преиздаване на книгата авторката казва “… сексът може да надрасне оргазмите. Може да се превърне в нещо ново, непознато досега, което сами създаваме стъпка по стъпка.” Тя вярва, че сме на прага на нова епоха в интимните отношения, в която сексуалната креативност ще бъде свободна. Че сме на път да се оттърсим от фалоцентризма на последните три хилядолетия и да приветстваме нови форми на сексуалността, неподчинени на репродуктивните ни функции.

Шер Хайт е била многократно публично подигравана и обвинявана в подкопаване на семейните ценности. По тази причина тя се отказва от американското си гражданство и емигрира в Европа. Днес Америка преиздава книгите й, Китай (където е публикувана за първи път преди няколко години) препечатва нейни материали за училищните брошури по сексуално обучение, а телевизионни канали запълват часове ефирно време с трудовете й, без дори да плащат авторски права. “Все още съм твърде противоречива”, признава Хайт. “Хората използват идеите ми, но без да споменават чии са - страхуват се от мен”, е равносметката й днес. 

Промяната е бавна, но е факт.  Ние все по-свободно изживяваме сексуалността си извън традиционните очаквания. Все повече хора дефинират секса като нещо повече от коитус и оргазъм. Благодарение на шепа забележителни личности. Като Шер Хайт - феминистката, която за ужас на феминистите позира като фотомодел, за да финансира изследванията си.

Толкова засега. Очаквайте продължение…

Не знам защо ми идва да говоря за тази играчка в женски род. По форма и функция тя е фалическа реплика, и все пак… тази вродена чистота и благородство на линията поражда асоциации с женствеността.

Тя е моят фаворит - кралицата на секс-играчките. От 2-3 години се продава на американския пазар - на европейския е само от месеци. Твърде скъпа е за средния купувач, затова няма да я намерите в обикновените секс-магазини. Излишно е да хваля нейната функционалност - техническите й характеристики говорят сами. Най-забележителното в нея са двата равностойни работни края, с два независими мотора, всеки от които може да се използва както за хващане, така и за стимулация/проникване според моментното ви желание. Разбира се, това не е типичната проникваща играчка, основната и функция е за стимулация на външните ерогенни зони и Г-точката (ако имате такава).

Form 6 е дизайнерска разработка на JimmyJane и би имала място като интериорен детайл в един стилен и модерен дом. Особено актуален е и цветът й - “патладжан” - наситено пурпурно-виолетово.

Все пак би било нечестно, ако премълча два малки недостатъка на този иначе прекрасен предмет за удоволствие: Първо, семплият бял цвят на поставката, която служи и за зарядно устройство някак не хармонира с богатото кралско виолетово на самия масажор; и второ, за да спрете вибрациите, е необходимо да натиснете някое от трите бутончета в продължение на 2 секунди - колкото и малко време да е това, все пак не е мигновено (може да не искате някой внезапно влязъл в стаята да чуе издайническите вибрации, които впрочем са оптимално тихи).

Какво още да кажа за това произведение на изкуството - ами определено не е за посредствения вкус - ако смятате да го криете в дъното на гардероба, по-добре не си давайте парите.

Тайно страдание измъчва милиони хора по света, но никой не говори за него. То превръща обикновените ангажименти в ежедневно изпитание, житейските предизвикателства – в непреодолими проблеми. То разрушава семейства, проваля кариери, съсипва животи. Медицинското му наименование е паруреза, но медицината не знае почти нищо за него. Някои лекари дори научно ще ви обяснят защо такова нещо е невъзможно да съществува. Но за милионите страдащи в мълчание и изолация синдромът на плахия мехур е отчайваща реалност – кошмар, от който никога не се събуждат.

Представете си следната ситуация: влизате някъде и се чувствате тревожни и напрегнати. Цялото ви тяло е напрегнато. Умът ви трескаво се опитва да накара тялото ви да се отпусне, но напрежението не спада. Сърцето ви бие ускорено, дишането ви се учестява. Струва ви се, че всички ви гледат и забелязват всяко ваше движение. Знаете какво си мислят. Усещате унизително снизхождение, а може би и присмех…
А сега си представете, че мястото, на което се намирате, е обществена тоалетна. Имате належаща нужда да уринирате, а не можете. Отчаяно се опитвате, но само стоите и чакате и нищо не става. Напрежението нараства. Имате чувството, че мехурът ви ще се пръсне, а не излиза и капка. Ослушвате се – отново някой влиза. Нямате шанс. Няма да стане. Отказвате се. Напускате тоалетната безуспешно. За пореден път. Страданието е физическо. Ще трябва да издържите с болезнено пълния мехур до вкъщи, където се надявате да се облекчите на спокойствие. Но по-голямото страдание е емоционално. Отново провал и отново доказателство, че нещо с вас не е наред, че никога няма да се справите. Знаете, че всеки опит ще завършва така. Вините себе си, вините нищо неподозиращите хора, които просто си вършат работата в съседната кабинка, вините Създателя – та нали това е най-простото нещо, за което природата уж се е погрижила да правим инстинктивно! Чувствате се безпомощни и неадекватни.

Цената на тайната

За милиони хора по света това е не само мъчителна реалност, но и срамна тайна, която никога не разкриват пред семейството, пред близки приятели, пред лекуващ лекар. Често минават десетилетия преди потърпевшият да потърси помощ или да сподели с близък човек и обикновено прави тази крачка, когато чувства, че вече няма друг изход. Мрачната тайна обременява социалните контакти, професионалния живот, семейните отношения. Хората напускат работа, отказват привлекателни предложения, прекратяват обещаващи връзки, вместо да признаят за проблема си. Чувстват се дискриминирани, ощетени, непълноценни. Ако бъдат поканени на среща, на екскурзия или на футболен мач, обикновено ще откажат, без да разкрият реалната причина за отказа си. Бащите ще откажат на децата си един следобед в увеселителния парк, майките ще лишат дъщерите си от дълга разходка по магазините, партньорът ви ще отклони поканата за кино или театър.  

Какво всъщност е паруреза?

Парурезата е неспособност за уриниране “по желание”, генерирана от психологически фактори. Най-често се провокира от ситуации, които субективно не осигуряват достатъчно уединение и защитено лично пространство за извършване на физиологичните нужди. Актът на уриниране е сложен физиологичен процес, който не е изцяло волеви, а изисква фин синхрон между централната и вегетативната нервна система. Когото мозъкът възприеме дадена ситуация като заплашваща, вегетативната нервна система активира тялото за “борба или бягство” и едно от последствията на това активиране е отпускане на мускулатурата на пикочния мехур и затваряне на сфинктерите, което прави уринирането невъзможно. Тази реакция е подсъзнателна. Мозъкът някакси се е “научил” да възприема тоалетната като заплашваща, въпреки че на съзнателно ниво това изглежда абсурдно.
В определен момент от живота си почти всеки е изпитвал затруднения при уриниране, например при уголемена простата, след раждане, след хирургична операция и др. Но това временно състояние не е паруреза. Хората, страдащи от паруреза, или паруретиците, почти винаги изпитват трудности в тоалетната, когато има други хора наоколо, дори в собствения си дом. Те описват усещането като “замръзване” или “заключване” на пикочния мехур, което е напълно неподвластно на каквото и да било волево усилие за уриниране, дори при много пълен мехур и усещане за належаща нужда от облекчаване.
Синдромът на плахия мехур засяга хора от всички възрасти и етноси. По-често се среща при мъжете, приблизително 9:1, ако се съди по съотношението на търсещите помощ. Смята се, че около 7% от населението е засегнато от синдрома в една или друга степен. Обикновено започва в ранна юношеска възраст, като често има някакво отключващо травматично събитие, но не задължително. Много страдащи споделят, че имат проблема откакто се помнят и не могат да кажат кога точно е възникнал и при какви обстоятелства. Други отлично си спомнят травматичното преживяване, което може да варира от безобидна на пръв поглед родителска забележка в тоалетната от рода “побързай, че закъсняваме”, до подиграване в училище и сексуално насилие. Веднъж възникнал, проблемът ангажира потърпевшия в избягващо поведение, което допълнително поддържа синдрома.

Как променя живота ни?

Негативните ефекти на парурезата са емоционални и физически. Дългосрочните физически последствия не са проучени. Това, което се знае, е че продължителното задържане на урината увеличава риска от инфекции на пикочните пътища и намалява еластичността и мускулния тонус на пикочния мехур, което довежда до нуждата от по-честото му изпразане – един порочен кръг за паруретика. За да намали нуждата от уриниране, потърпевшият ограничава до минимум приема на течности, което води до дехидратиране на организма с всичките вредни последствия от това.
Всеки паруретик ще се съгласи обаче, че това, което прави плахия мехур почти инвалидизиращо състояние е неговият емоционален аспект. Динамиката на синдрома най-често е следната: След някакво неприятно преживяване на неуспешен опит за уриниране, индивидът има очакването за провал всеки път, когато ползва тоалетната в подобна ситуация. Съзнателните опити за справяне не дават резултат и тревожността, свързана с “изпълнението” в тоалетната, прави уринирането в дадената ситуация физиологично невъзможно. За да се справи с изискванията на ежедневието, паруретикът нагажда поведението си спрямо ограниченията, които проблемът му налага: посещава тоалетната колкото може по-често вкъщи, търси по-спокойни тоалетни, когато е навън и избягва ситуациите, в които няма такива на разположение.
Синдромът не се ограничава само до обществените заведения. Много паруретици не могат да уринират дори в собствения си дом, когато наблизо има хора, които могат да ги видят или чуят, когато някой ги чака или се чустват притиснати от времето. Някои се смущават само от непознати, докато близките хора не ги притесняват, при други обаче, макар и парадоксално, е тъкмо обратното. В зависимост от тежестта на проблема потърпевшите си изграждат различни (понякога много изобретателни!) стратегии за справяне, но всички те неминуемо организират живота си около ритуалите на уриниране. За някои това означава лишаване от ваканции и пътувания, от кариера, от пълноценен социален живот, дори от майчинство и родителство.

Коварните мисли

Това, което минава в ума на паруретика, докато се опитва да уринира в обществена тоалетна, е че всички го чуват (виждат) какво прави или по-точно какво НЕ прави. Той се страхува, че околните ще изтълкуват дългото колебание като подозрително или ненормално. В повечето случаи тези мисли и страхове са съпроводени с пълното съзнание, че са ирационални и нелепи, но това не ги обезсилва. Мъжете често свързват колебанието при уриниране с липса на мъжественост, което е допълнителен източник на тревожност пред писоара. За да маскират шума от уринирането, паруретиците прибягват до различни трикове, като многократно пускане на водата в казанчето например. (Впрочем този трик се оказва изключително широко разпространен: притеснени от излишното разхищаване на вода, практичните японци поставили специално копче за шум в обществените тоалетни и разходът на вода намалял цели три пъти!)
Синдромът на плахия мехур не е еднакво изразен при всеки. При по-леките случаи потърпевшият е в състояние да уринира на обществено място при определени обстоятелства. Например много мъже блокират пред писоара, но успяват в индивидуална кабинка. За други условието е кабинките да се повече от една, да са плътно затварящи се, да има подходящ фонов шум и т.н. В най-тежките случаи страдащият може да уринира единствено в уединението на собствения си дом, а в стресови ситуации не е изключена и спешна катетризация в болнично заведение поради пълна невъзможност от спонтанно изпразване на мехура.

Мистериозно мълчание

Сред медиците и психолозите има озадачаваща липса на информация по този проблем. Потърпевшите, които все пак се осмеляват да потърсят лекарска помощ, често получават безполезни съвети от рода: “на всеки се случва понякога, ще го преодолееш”, “не се тревожи – ако наистина ти се ходи много силно, ще можеш”. Въпреки обезкуражаващата неяснота по проблема обаче, препоръчително е всеки, който изпитва подобни затруднения да се консултира с уролог, за да се изключат евентуални физиологични причини.
Професионалната литература по въпроса е също толкова оскъдна, макар че от първите описани случаи на психогенно задържане на урина ни дели близо век. Терминът паруреза е въведен през 1954 година от Уилиямс и Дегенхарт, които в мащабно проучване установяват, че 14 % от анкетираните изпитват колебание при уриниране в присъствието на други хора. Те забелязват също, че тези хора често се чувстват некомфортно, когато биват наблюдавани, докато работят или се хранят, което налага идеята, че парурезата е вид социална фобия. Това виждане се споделя и до днес от повечето специалисти, занимаващи се с проблема. Понастоящем най-популярното име, свързано със синдрома на плахия мехур е това на д-р Стивън Сойфър, автор на книгата “Shy Bladder Syndrome” и организатор на семинари и терапевтични групи по цял свят.

Как да си помогнем?

Различните терапевтични школи предлагат различни решения – от медикаментозна терапия до хипноза, но все повече се налага идеята за един еклектичен подход, поради голямото разнообразие в индивидуалната етиология и динамика на проблема. Засега най-обещаващата терапевтична програма е разработена от д-р Сойфър в когнитивно-поведенческата парадигма. Идеята, залегнала в основата й е, че с помощтта на системни тренировки мозъкът ни може да се “отучи” да възприема ситуацията в тоалетната като заплашваща, така както някога, по лошо стечение на обстоятелствата, се е “научил” на това. Авторът е убеден, че с много упоритост е възможно драстично подобряване на симптомите и дори пълно излекуване. За съжаление този опит е все още непознат в България, но е въпрос на време психотерапевтичната общност да прояви интерес. Това зависи и от самите потърпевши, които имат трудната задача не само да заявят проблема си, но и да образоват обществеността, включително и медицинската, за съществуването, симтоматиката и житейските импликации на това мъчително състояние.

 * * *

Как да започнем промяната?

• Споделете проблема си с близки хора – хората, които ви обичат истински, ще ви разберат и ще оценят куража и доверието ви.
• Посетете уролог – дори да сте убедени, че проблемът ви е психологически, е добре да изключите евентуални физиологични нарушения.
• Разпечатайте тази статия и при необходимост я покажете на вашия лекар; професионална информация по темата можете да намерите и в сайта на Международната асоциация по паруреза (IPA).
• Ако имате съпътстващи психологични проблеми като депресия, панически атаки, ОКР, потърсете психиатрична или психотератевтична помощ – подходящото медикаментозно лечение или усвояването на техники за релаксация са добри предпоставки за успех.
• Ако страдате от тежка форма на паруреза, поискайте от вашия уролог да ви научи как да си поставяте временен катетър. Процедурата е лесна, сравнително безопасна и може да бъде спасителна в трудни моменти.

Настоящата статия написах преди три години с идеята да започна една поредица от статии за BDSM, които да хвърлят светлина върху тази малко позната, но безспорно интересна и противоречива страна от човешката сексуалност. Давайки си сметка, че това е твърде трудоемка работа, реших да публикувам статията в блога си, без да обещавам амбициозно продължение. В бъдещите ми публикации по темата ще се постарая да ви предложа извадки от най-стойностното в жанра, както и споделения опит на хора с дългогодишна практика в световната SM-общност. Нека тези от вас, вече запознати с материята, ме извинят за досадните, но неизбежни терминологични уточнения, с които започва всяко въведение – ще се опитам да ги сведа до минимум.

Обществото ни притежава завидната способност да превръща и най-обикновените човешки дейности в условни и комплицирани проблеми. Дори в един толкова инстинктивен процес като влюбването играят роля установени норми – партньорите трябва да си подхождат по пол, възраст, раса, социално положение. Норми регламентират и сексуалното общуване – от хората се очаква да правят любов по определен общественоприет “правилен” начин. Това е превърнало нашите естествени инстинкти и нормални физиологични функции в сложни морални и психологически дилеми. Всяка стъпка встрани от приетите стандарти в интимните отношения се сблъсква със социална цензура, а понякога и със закона.

С риск да прозвучи нелепо за тези, които за първи път четат текст за садо-мазохизма, представата за жестокия садист, който измъчва беззащитния мазохист, далеч не отговаря на истината. В дейстителност никой уважаван в BDSM-общността садист не би наранил и муха, ако мухата не е дала да се разбере, че изпитва сексуално удоволстие от това. Може би е трудно да повярвате, но състрадателните садисти, милостивите господари и търсещите силни усещания роби са много по-типичният случай. Звучи парадоксално? Така е. В света на садо-мазохизма парадоксите са по-скоро правило, отколкото изключение. Това е свят, в който нежността и загрижеността са неизменна част от жестокостта – свят на фантазии, мистерия и върховно удоволствие. За много от практикуващите и почитателите на садо-мазохизма (ще го наричам за краткост SM) този стил на сексуално поведение не е точно съзнателен избор, а е част от тяхната сексуалност още от най-ранните им спомени. За други той е просто разнообразие – чуват за SM, опитват и се влюбват в него…

Доминирането и подчинението присъстват под една или друга форма във всички интимни връзки. Успешното партньорство се гради на отношения, при които единият партньор поема водещата роля в едни дейностти и отстъпва под ръководството на другия в други дейностти. Садо-мазохистите просто отиват по-далеч и разиграват този модел до неговите крайни варианти, влагайки в играта много въображение, емоция и изследователска страст. Драматизмът на една садо-мазо сцена по правило няма и не бива да има нищо общо с реалния живот, но тя предоставя прекрасна възможност за себеизследване и достигане на нови измерения в интимността и сексуалното общуване.

Какво е SM?
SM е сексуална игра на доминиране и подчинение, в която единият партньор – подчиненият – е поставен в позиция на безпомощност и уязвимост, а другият – доминиращият – в позиция на овластеност и контрол. Техниките за постигане на това са безкрайно разнообразни, но най-популярните включват връзване и обездвижване (bondage *), сетивна депривация, флагелация (бичуване), психологически контрол, вербално доминиране, ролеви игри и много други. Доминиращият дава заповеди, подчиненият ги изпълнява. Звучи просто, нали? Всъщност в SM е тъкмо наопаки – подчиненият се подчинява само защото така иска. Нищо не налага неговото подчинение, освен собственото му желание. С други думи подчиненият дава власт на доминиращия с решението си да му се подчини. Това в света на SM се нарича “размяна на власт” (power exchange). И както подчиненият е дал съгласието си да бъде доминиран, така може да го оттегли във всеки един момент. Това е най-големият парадокс в SM, който всъщност осмисля цялата игра – властта в SM произтича от подчинения.

Размяната на власт, разбира се, има много нива. На най-ниското ниво и в първите стъпки на една SM-връзка подчиненият обикновено позволява на доминиращия само известен физически контрол върху тялото си. Партньорите уговарят някаква сцена и я изпълнявят. Ако всичко протече добре, при следащия сеанс подчиненият може да даде повече свобода на доминиращия. Когато между партньорите се изгради истинско доверие, подчиненият може да позволи върху него да бъде упражняван и емоционален контрол, което би направило играта много по-интензивна и възнаграждаваща и за двамата. Тогава доминиращият има много повече свобода на действие, но и носи много по-голяма отговорност.

Кредото на BDSM-общността е “safe, sane and consensual”, което означава играта да бъде “безопасна, разумна и по взаимно съгласие”. Отговорност на доминиращия е да усвои желаните техники и да ги прилага така, че да не застрашава физическото и психическото здраве на подчинения си партньор. Добрият доминиращ никога не започва игра под въздействие на негативни емоции, в нетрезво състояние или без изричното съгласие на партньора си.

Какво не е SM?
Един от най-сериозните аргументи срещу SM-практиките е, че те включат жестокост и насилие. Това схващане е толкова популярно и затвърдено сред хората, непознаващи SM-културата, че киното и булевардната литература продължават да го експлоатират без всякакво притеснение, че могат да прозвучат фалшиво. Една от целите на настоящата статия е да развенчае този мит и да окуражи изкушените от магията на SM да експериментират свободно и без чувство на вина.

SM не е насилие! Всичко, което кара някой от партньорите да се чувства зле физически или психически, няма място в играта. Насилниците не искат разрешение – те действат в яростта си и не би им минало през ум да уговорят предварително с жертвата си силата на ударите с камшика. В насилието няма нищо еротично и целта на насилника е да нарани жертвата си. Подчиненият в една SM-сцена може да я прекрати, когато пожелае – жертвата на насилие не може. Доминиращият владее отлично ситуацията и поведението си – насилникът в пристъп на агресия губи всякакъв контрол над себе си.

Негативната обществена нагласа към садо-мазохизма кара много хора, които се чувстат привлечени от този вид еротична игра, да отричат или да крият интереса си към нея. Други се опитват да намерят “по-безобидни” наименования на нестандартните сексуални практики, които така или иначе влизат в тази категория. Ако сте се интересували по-задълбочено в тази материя, сигурно сте попадали на термини като erotic spanking (еротично пляскане), dominance & submission (доминиране и подчинение), sexual discipline (сексуална дисциплина), love bondage (любовно крепостничество). Всички тези понятия са част от абревиатурата BDSM, или за краткост SM.

И накрая още няколко думи защо започвам темата за BDSM. Най-вече, защото вярвам, че човешката сексуалност е много по-богата и разнообразна от нормите, които е наложила традиционната сексология, и че всеки аспект и израз на нашата сексуалност заслужава внимание и … реабилитация. Защото имам какво да кажем по темата, опирайки се на опита и наблюденията на дългогодишни последователи на това противоречиво еротично изкуство. И не на последно място, защото искам да подкрепя хората, които може би се чувстват различни, и да ги уверя, че не са сами в своите фантазии и интереси – защото различността е дар, а не проклятие.

* * *

…………………………………………………………………………………………………………………………….

* Английската дума bondage е трудно преводима на български език. Означава робство, крепостничество, оковаване, но в контекста на SM-игрите означава процеса и техниките за физическо обездвижване на подчинения партньор. За целта се използват най-различни средства – от въжета, кожени каишки и самозалепващи се ленти до вериги, стоманени окови и специални приспособления, често наподобяващи за повече драматичност инвентара на средновековната инквизиция.

Един от най-неподходящите въпроси, които можете да зададете на жена, след като сте правили секс е: “А ти стигна ли до оргазъм?” Най-вероятно тя ще ви отговори “Рабира се!” или “Ако наистина ме обичаше, щеше да знаеш.” Реакцията й на този въпрос може да бъде много негативна, независимо дали е изпитала оргазъм или не и дали той е бил истински или симулиран. Защото, според обществената нагласа, от жената се очаква естествено и закономерно да получава оргазъм, ако смята себе си за нормална и модерна представителка на своя пол.

Общественият натиск

Ако само преди век женският оргазъм не е съществувал като понятие, днес се приема, че всяка пълноценна жена трябва да го изпитва, при това колкото повече и по-бързо, толкова по-добре. Всяка секс-сцена във филмите завършва с “финални” стонове, а рецепти за “разтърсващи оргазми” щедро предлага почти всяко женско списание. Никой не учи младите жени как да получават оргазъм, следователно оргазмът трябва да настъпва спонтанно и автоматично. От жената се очаква да се отдаде на партньора си и да стигне до края, при това независимо от уменията му и от начина, по който я стимулира. И ако това не се случи, нейната женственост е сериозно компрометирана.

Усещането “оргазъм”

Физически погледнато, не е лесно да се определи дали една жена е изпитала оргазъм или не. Малко жени демонстрират всички класически признаци на сексуална възбуда и кулминация, така както са описани в книгите и сексуалните наръчници. А дори когато тези признаци са налице, партньорите не винаги са в състояние да ги осъзнаят в разгара на сексуалния акт. Описваните признаци на женския оргазъм обикновено са базирани на наблюдения в лабораторни условия, а не в спалните под завивките, където най-често правим секс. Този “списък” от физически реакции прибързано и неоснователно се възприема като норма, вместо като вариант сред многобройни възможности. Няма начин един мъж да разбере със сигурност дали партньорката му е изпитала оргазъм, освен ако тя самата не го потвърди. Защото оргазмът е въпрос на лично усещане на този, който го изживява, независимо как изглежда или се усеща отстрани.
Парадоксално или не, няма сигурен индикатор за изживяването на оргазъм дори за самата жена. Тя може да не знае дали е стигнала до края, но да е изпитала огромно сексуално удоволствие, често по-интензивно и от действителен оргазъм. От друга страна, достигането до оргазъм не означава автоматично, че жената е изпитала върховно удоволствие или изобщо някакво удоволствие! Понякога оргазмът е съпроводен от толкова незначителни по интензивност физически усещания, че жената не може да определи какво всъщност изживява. А след като самата жена не може да бъде напълно сигурна в усещанията на собственото си тяло, как можем да очакваме партньорът й да бъде?

Симулирането на оргазъм

Повечето млади мъже и жени нямат представа как изглежда и какво чувства жената по време на оргазъм, защото никой не ги е учил на това. Обществото брани с всички средства младите хора от достъп до автентична сексуална информация. Вместо това, ги залива с клишета, които нямат много общо с реалността. Какво научаваме за женския оргазъм от киното или порно-продукциите, където цялото удоволствие от секса и оргазмите са симулирани? Резултатът е, че много жени не знаят какво е оргазъм и как да го получат, но затова пък знаят как да го симулират! И 55% от жените признават, че го правят, поне понякога.

Поемане на отговорност

Едно от най-важните неща, които съзряващата жена трябва да научи, е да поема отговорност за собственото си сексуално удоволствие и удовлетворение, вместо да разчита на случайността или да храни илюзията за принца от приказките, който ще я накара да изпита неземно блаженство. Отговорност на всяка жена е да реши колко важно е за нея сексуалното удоволствие и колкото по-важно е то, толкова повече усилия тя и партньорът й трябва да положат, за да го постигнат. Жената е тази, която трябва да реши какво й е приятно и от какво има нужда, вместо да се опитва да се нагажда към някакви външни очаквания. Колкото и антиромантично да звучи, тя трябва да гледа на партньора си като на инструмент за собствено удоволствие, когото може да настрои според нуждите си. Не бързайте да го наречете феминистка реакция на съществуващата от векове традиция мъжете да гледат на жените по този начин. Докато всеки от партньорите носи отговорност за собственото си удоволствие, той е пълноценен в една връзка, в която едновременно дава и получава.

Желание и способност

Поемането на отговорност означава жената да реши дали иска и дали е в състояние да получи оргазъм при конкретното сексуално преживяване. Жените често симулират оргазъм, защото по някаква причина не искат да стигнат до края или защото познават тялото си достатъчно добре, за да знаят, че няма изгледи това да се случи по време на настоящото сексуално преживяване. Но те могат да искат да правят секс, защото изпитват удоволствие от физическата интимност, дори когато изключват възможността за оргазъм. Ако жената пожелае оргазъм и реши, че той е възможен, тя трябва да даде ясен знак за това. Например може недвусмислено да го заяви или да насочи партньора си към начин на стимулация (напр. орална), който е най-вероятно да я доведе до оргазъм. Ако тя не желае оргазъм или преценява, че няма вероятност да стигне до края, може просто да каже: “Тази нощ е за теб” или “Нека този път аз ти доставя удоволствие”.
Друг важен момент от поемането на отговорност е способността да кажеш “не” или “спри”. Ако например жената прецени, че въпреки желанието й, не може да стигне до оргазъм в дадената ситуация, няма нищо неудобно, ако каже: “Можеш да спреш, ако искаш” или просто “Моля те, спри”. Вероятно тази комуникация ще ви се стори твърде далеч от романтичния секс, но къде е романтиката в симулирания оргазъм?

Удоволствието е за нея

Къде тогава е отговорността на партньора? Това, което той трябва да разбере и да приеме, е че удоволствието и оргазмите на партньорката му са си за нея, не за него. Все повече мъже очакват жената да стига до оргазъм като по поръчка – бързо и ако може многократно при всеки сексуален контакт. И то не толкова от загриженост за нейното удоволствие, колкото за да получат потвърждение за собствените си сексуални умения и способности. От тях се очаква да са “добри в леглото” и те трябва да оправдаят тези очаквания. В резултат много жени се чувстват притиснати да получават оргазъм, за да не разочароват партньора си, защото това на свой ред се очаква от тях. И тъй като това се нереалистични очаквания, те няма как да бъдат изпълнени, освен с малко театър – жените лъжат, че им е хубаво; мъжете се лъжат, че им вярват.

Ако театърът не ви задоволява,

трябва просто да “разрешите” на партньорките си да НЕ получават оргазъм и да поискате от тях да не го симулират. Ваш избор е да намерите най-подходящия начин да го кажете, но смисълът, който трябва да предадете, е: “Разбирам, защо жените симулират оргазъм и защо понякога се чувстват длъжни да го правят. Ако ти се е налагало преди, искам да знаеш, че предпочитам да не го правиш занапред. Имаш най-искреното ми позволение да не стигаш до оргазъм, ако чувстваш, че не можеш или не искаш. А когато поискаш оргазъм, моля те, дай ми знак и кажи как най-добре да ти помогна, за да се случи.”

Споделяне на удоволствието

Когато оргазмът все пак се случи, е добре е да го споделите с партньора си, вместо да очаквате той да разбере инстинктивно. Можете тросто да кажете: “Свърших” или “Благодаря ти за хубавия оргазъм”. Добра идея е партньорите да си благодарят взаимно за удоволствието, което са си доставили един на друг, независимо дали е завършило с оргазъм или не.
Понякога се случва мъжът да интерпретира погрешно физическите сигнали, които партньорката му “подава” по време на сексуалния акт. Внезапен вик, стон или конвулсивно свиване на бедрата или влагалището може да бъдат знак за него, че партньорката му е стигнала върха и че вече може да спре. За да не бъде това повод за разочарования, поддържайте “линията отворена”. Винаги можете да кажете “не спирай”, ако искате той да продължи стимулацията.

Комуникация

Ако жената не стигне до оргазъм, въпреки че го е искала, тя трябва да намери подходящ момент да го обсъди с партньора си. Без да наранява чувствата му, но откровено и открито. Нищо повече от един практичен разговор, в който и двамата да си изяснят защо се е получило така и какво да направят следващия път, за да се получи по-добре. Причината може да бъде просто, че партньорът не е знаел колко дълго да продължи или че не е бил в състояние да продължи. Може да бъде, че не е знаел как точно да я стимулира и че е необходимо тя да му покаже. Може да бъде, че тя има нужда да си помага с ръка или с някакво друго средство, за да стигне до края. Ако жената не е достатъчно откровена за желанията си, те може никога да не се осъществят.

Всеки път е “първи”

Няма да сгрешите, ако подхождате към всяко сексуално преживяване като към първо. Няма гаранция, че това, което е харесало на партньорката ви сто пъти, ще й хареса за сто и първи път. Ако сте заедно от двайсет години, нима очаквате, че тя не се е променила откакто я познавате? Хората не са машини със заложени за цял живот програми от нужди и реакции. Обикновено ние имаме много ограничена представа от нуждите и желанията на партньора си, особено ако никога не сме разговаряли обстойно за тях. Обществото ни казва какви би трябвало да бъдат тези желания и ние автоматично приемаме, че са такива. Това е голяма грешка. Повечето хора имат много по-широк диапазон от желания и странности, отколкото е прието за обичайно. Безрезервното приемане и опознаване на тези индивидуални особености е пътят към пълноценното сексуално общуване и към сърцето на другия.

Какво иска тя?

Можете да четете книги за женската сексуалност или с часове да се ровите из интернет за подходяща информация, но партньорката ви едва ли ще е автор на тези книги или на статиите, които ще намерите в мрежата. Нищо от това, което ще прочетете, няма да съответства точно или напълно на нейната сексуалност, да не говорим, че може да не съответства изобщо. Ако наистина се интересувате какво иска една жена, трябва да попитате самата нея. Но не очаквайте тя непременно да знае. Ако никога не е мастурбирала или не е правила секс, най-вероятно няма да знае какво иска и как да го постигне.

Стани изследовател

Ако искаш да бъдеш добър любовник, най-напред трябва да станеш добър изследовател. А за да бъдеш добър изследовател, трябва да оставиш настрана книгите и наръчниците и да “излезеш на терен”. Трябва да задаваш въпроси и да тестваш хипотезите си. И ако в процеса на изследване не направиш погрешна стъпка, не попаднеш поне веднъж в задънена улица, значи не си истински изследовател. Ако никога не се почувстваш смутен, затруднен или объркан, значи никога не си поемал истинско предизвикателство. Ако никога не си се провалял, може би си добър в леглото, но никога няма да бъдеше любовникът, за който партньорката ти жадува! Ако никога не си падал, значи никога не си докосвал висините!

Сексът е повече от оргазъм

Оргазмът е само форма на сексуално удоволствие, не непременно най-интензивната и най-възнаграждаващата. Достигането на оргазъм не предполага върховно сексуално удоволствие и удовлетворение, нито пък фактът, че един мъж може да доведе партньорката си до оргазъм го прави голям любовник. Да, оргазмът може да бъде страхотно изживяване и да носи истинско удоволствие, но партньорите не бива да залагат твърде много на него. Стремежът към оргазъм превръща секса от забавление в обикновено гонене на норматив. Когато оргазмът се превърне в единствена цел на секса, той става скучен и неудовлетворителен. Или както казва моя скъпа приятелка: “Оргазъм мога да си доставя и самичка, но секс правя само с партньор.”

* * *

Аналният секс продължава да бъде най-голямото табу в историята на секса. Въпреки това милиони жени и мъже по света го практикуват и извличат от него неповторимо удоволствие.

Табуто около аналната еротика възпира много хора да изследват сексуалната употреба на ануса и ги лишава от един източник на приятни и интензивни усещания, които могат да бъдат много възнаграждаващи и понякога незаменими за изживяването на оргазъм. Надявам се с информацията, която ви предлагам, да развенчая някои митове, свързани с аналния секс.

Проникването на пениса в ануса не е единствената и най-практикувана форма на анален секс

Има много начини за еротична стимулация на ануса. Най-честите техники включват докосване на аналния отвор по време на мастурбация или притискане на ануса на партньора по време на полов акт или орален секс. Някои хора харесват проникването с пръст и леки въртеливи движения в аналния отвор, други предпочитат вкарването на дилдо (цилиндричен прибор за сексуална игра, най-често с фалическа форма) или вибратор в ректума. Много мъже, включително хетеросексуални, харесват тази форма на анална стимулация.
Друг вид анална стимулация е орално-аналният контакт, познат като риминг – единият от партньорите докосва с език или устни ануса на другия, което може да включва още проникване с език, всмукване с устни и пр. За някои хора това звучи отблъскващо, но други изпитват удоволствие да дават или получават такъв вид ласки.

Проникването в ануса не е болезнено, ако се прави правилно

Убеждението, че аналното проникване е непременно болезнено, е често срещан и вреден мит. Болката в която и да е част на тялото означава, че нещо не е наред. Същото важи и за аналната област. Поради високата концентрация на нервни окончания в тази област, анусът – ако към него се подхожда неправилно – може да бъде източник на неимоверна болка, но може да бъде и източник на огромно удоволствие.
При всеки опит за проникване в ануса аналните мускули се свиват инстинктивно, сякаш се отбраняват срещу проникването. Болка може да се почувства, ако партньорите не изчакат тези мускули да се отпуснат. При достатъчен натиск мускулите ще позволят проникването, но за да се извлече максимално удоволствие от аналната стимулация, е необходимо пълно избягване на болката и на евентуално физическо нараняване. “Пасивният” партньор трябва да може да каже “не”, докато не се почувства готов играта да продължи.
Аналният отвор е заобиколен от два мускула, които се наричат сфинктери и работят независимо един от друг. Можете да ги усетите, ако вкарате пръста си 1,5 см в ануса и притиснете настрани – между двата сфинктера има не повече от половин сантиметър разстояние. Външният сфинктер се контролира от централната нервна система, както мускулите на ръката например, т.е. можете да го свивате и отпускате волево.
Вътрешният сфинктер е различен. Той се командва от вегетативната нервна система, която контролира такива телесни функции като дишането и сърдечния ритъм. Именно този мускул се свива автоматично, дори когато “пасивният” партньор се опитва да се отпусне. С редовни упражнения обаче (например вкарване на пръст или дилдо в ануса, докато сте под душа) можете да се научите да упражнявате волеви контрол и над този мускул.

Аналната стимулация доставя различни видове удоволствие

Най-висока концентрация на нервни окончания има около самия анален отвор. На това място стимулацията с пръст е особено ефикасна. Вкарването на пенис или дилдо по-навътре в аналния канал и ректума е източник на допълнителни усещания. По-външната част на ректума, както вагината, е снабдена с няколко нервни окончания, докато вътрешната част реагира главно на натиск.
Някои хора харесват усещането за натиск и пълнота в ректума, стига то да не произтича от позив за дефекация. То е особено приятно за любителите на аналния фистинг, вид анална игра, при която в ректума могат да бъдат вкарани няколко пръста или дори цялата ръка и китката.
При мъжете допълнителен източник на удоволствие е простатата, която се намира на десетина сантиметра навътре точно зад ректалната стена откъм предната част на тялото и може да бъде масажирана с пръст или дилдо. Също така основата на пениса, поради близостта си с аналния отвор, се стимулира индиректно от почти всички видове анална игра.
Не на последно място, аналното удоволствие може да бъде и психологическо. Табуто около аналния секс подхранва тръпката от “забраненото”. Най-честата асоциация, свързана с аналния секс (че е нещо мръсно!), може да се превърне в източник на чувствена и перверзна наслада. Други пък възприемат ануса като тайно, специално място и в този смисъл споделянето му с партньора е акт на близост и отдаване.

Аналният секс не е непременно акт на доминиране и подчинение

Представата за доминиране и подчинение, свързана с аналния секс, е широко разпространена. Без съмнение вина за това има убеждението, че проникването в ануса причинява болка. Разбира се, много хора изпитват огромна възбуда именно от садо-мазохистичните си фантазии за аналния секс. Мисълта, че се подлагат или подлагат партньора си на такъв “унизителен” акт е страхотна тръпка за тях. Не трябва да се забравя обаче, че действителната физическа анална болка не трябва да се допуска.
За други хора представата за аналния секс като унизителен пречи на удоволствието, което иначе биха изпитали от него. За тях решението би било да се научат да възприемат аналния секс като приятна еротична игра, вместо като акт на подчинение и унижение.

Аналната стимулация може да доведе до оргазъм

Една малка част от мъжете и жените могат да достигнат до оргазъм чрез анален секс, без директна генитална стимулация. При жените това вероятно се дължи на свиването и отпускането на тазовите мускули, а понякога дори само на силната сексуална възбуда от аналното проникване. При мъжете без съмнение играе роля стимулирането на простатата и основата на пениса. Аналният оргазъм обаче е по-скоро изключение. Повечето хора се нуждаят допълнително от директна генитална стимулация, за да стигнат до върха.

Влагалището и ректумът имат различна анатомия и физиология

След като половият акт може да бъде вагинален или анален, много хора смятат, че за проникването в ануса важат същите правила, както и за проникването във влагалището. Макар че и двете места са покрити с лигавица и имат способност да се разширяват, те са качествено различни. Ректумът, за разлика от влагалището, не върви само направо. Непосредствено след късия анален канал, който свързва ануса с ректума, последният прави извивка към предната част на тялото и по-нататък още една в обратна посока – в някои случаи почти на 90 градуса. Затова рязкото вкарване на предмет в ректума може да нарани и дори да пробие ректалната стена.
Неразумната игра с много големи предмети или такива с остри ръбове може сериозно да нарани аналните мускули и да доведе до инконтиненция – състояние, при което сфинктерът не се затваря напълно. От друга страна, твърдението, че честият анален секс крие подобен риск, е несериозно и неоснователно. Аналните мускули са много еластични и лесно възстановяват нормалното си състояние дори при значително разтягане, стига да се извършва внимателно и да не причинява болка.
Ректумът не произвежда собствена “смазка” както влагалището, а само незначително количество слуз. Поради тази причина аналният секс задължително изисква използване на лубрикант. Препоръчителни са лубрикантите на водна основа, тъй като те, за разлика от всички останали смазващи средства, са съвместими с латекс и силикон – материалите, от които са изработени повечето секс-играчки и презервативите.
Една голяма част от играчките, предназначени за вагинална стимулация, крият известни рискове, ако се използват анално. Дилда, вибратори и други предмети, които нямат широка основа или не могат да се държат стабилно с ръка, могат лесно да бъдат засмукани в ректума. Най-подходящи за анална игра са специално предназначените за тези цел анални дилда и плъгове.

Аналният секс изисква съобразяване с определени хигиенни изисквания

Най-честите притеснения около аналния секс са свързани с хигиената. Те са по-силно изразени при “пасивния” партньор, който се страхува, че може да отблъсне другия, ако нещо “се изцапа”. Любителите на аналния секс, които по-често играят активната роля, рядко имат такива притеснения – те така или иначе са наясно с биологичната функция на това място.
В основната си функция ректумът представлява отходен канал за фекалните маси. Те обаче не се складират там, освен непосредствено преди дефекация. Така че по принцип ректумът остава празен до следващата дефекация. Все пак малки количества могат да останат там. За да се сведат до минимум хигиенните неудобства, най-доброто средство е аналната промивка (клизма). Половин литър хладка вода, вкарана в ректума с помощта на дамски душ (който се продава във всички санитарни магазини, заедно с по-малък накрайник за ануса), е едно оптимално решение за начинаещите.
Ако за едни чистотата е задължително условие при аналната игра, за други фантазията за нещо “мръсно” увеличава удоволствието от акта и съответно аналният душ се обезсмисля. Също така промивката увеличава чувствителността и дразнимостта на аналната лигавица, поради което е препоръчително да се прави няколко часа преди аналния контакт.
Моята препоръка е да се доверите на субективното си усещане дали сте изпразнили ректума си напълно при последната дефекация, а също така можете да “сондирате” с пръст, докато сте под душа например. Ако се натъкнете на остатъчен материал и това ви притеснява, най-добрият начин е да го отстраните чрез промивка.
При всички случаи клизмата преди анален секс има повече естетическо, отколкото хигиенно значение, тъй като ректумът не може да бъде напълно изчистен от естествената му бактериална флора, която може да причини инфекция при попадане в устната кухина и особено във влагалището. Поради тази причина използването на презервативи и старателното измиване на “инструментите” при редуване на анално и вагинално проникване е задължително дори при много доверени партньори.
Рисковете от необезопасен анален секс без съмнение са много високи, но не трябва да се абсолютизират. Един кубически мимиметър човешка слюнка съдържа 10 до 100 милиона микроорганизми. Количеството микроорганизми в ануса е значително по-малко. Бактериите, които се намират в ануса на здравия човек не са опасни в устната кухина в количествата, които могат да попаднат там при риминг например. Някои налични бактерии обаче могат да предизвикат сериозни вагинални инфекции.
Също така има бактерии, които не представляват опасност в малки количества, но оставени върху неизмита секс-играчка или ако попаднат в контакт с храна, могат да се размножат до опасни размери. Освен това всички стомашни инфекции – бактериални и вирусни – се предават лесно чрез орално-анален контакт.

Аналният секс може да бъде абсолютно безопасен, дори полезен

Табуто около аналната еротика се затвърждава от почти всеобщото убеждение сред лекарите, че аналният секс е задължително опасен. Истината е, че аналната стимулация не крие никакъв риск от физическо нараняване, ако партньорите не толерират болката, никога не използват сила и не употребяват упойващи и обезчувствяващи вещества.
Всички останали рискове гравитират около болестите, предавани по полов път. Всички от познатите полово предаваеми болести – гонорея, сифилис, херпес – могат да засегнат ануса. СПИН допълнително усложнява картината. HIV-вирусът може да премине от семенната течност или кръвта на заразеното лице в кръвния поток на сексуалния му партньор чрез микроскопични наранявания на ректалната тъкан по време на аналния акт. За да се избегнат тези рискове, аналният секс трябва задължително да се практикува с презерватив, а орално-аналният контакт с латексова преграда. Разбира се, при моногамни връзки между двама здрави партньори рисковете са значително по-малки.
Аналният секс не само може да бъде напълно безопасен, ако се практикува разумно, но може да има и благотворен ефект върху човешкото здраве. Хиляди мъже и жени с хронични анални проблеми са подобрили здравето си, подлагайки на съмнение негативните си нагласи към тази зона-табу от човешката анатомия. Никоя част от човешкото тяло не заслужава да бъде пренебрегвана – особено когато може да носи толкова радост и удоволствие.

* * *

Какво представляват лубрикантите?

Лубрикантите или, както още ги наричаме, овлажняващите гелове служат, за да подобрят хлъзгането между контактуващите повърхности на тялото и различни други обекти при сексуална стимулация. Те се използват както при вагинален или анален секс между двама партньори, така и при мастурбация и при употреба на всички видове секс-играчки и приспособления. Използването на лубриканти е препоръчително не само когато естественото овлажняване е недостатъчно – добавянето на допълнителна смазка увеличава удоволствието и намалява рисковете при всички форми на сексуална стимулация. Тук важи правилото: колкото повече, толкова по-добре – няма никаква опасност да прекалите с дозата. Единственото, за което трябва да помислите, е какъв точно лубрикант да изберете, защото не всички са с универсално приложение.

Видове лубриканти

Лубриканти на маслена основа

Изградени са на базата на нефтени продукти и минерални масла. Такива са например вазелинът и бебешкото олио. Макар и често използвани, те имат редица недостатъци. Те разрушават латекса, поради което са абсолютно непригодни за използване с презервативи, диафрагми и латексови играчки. Оставят петна по тъканите и трудно се отмиват. Дразнят влагалищната лигавица, поради което не се препоръчват при вагинално проникване. Мъжете обаче могат спокойно да се възползват от тях – те са подходящи за мастурбация, както и за анална стимулация с метални, стъклени или пластмасови дилда.
Лубрикантите, базирани на растителни масла имат същите недостатъци, с тази разлика, че не дразнят влагалищната лигавица и могат да се използват при вагинален секс.

Лубриканти на водна основа

Най-често съдържат дейонизирана вода, глицерин и безвредни консерванти. Предлагат се най-различни марки, обикновено с неутрален вкус и мирис или ароматизирани, но дори и неутралните имат лек сладникав оттенък. Това са лубрикантите с най-универсално приложение, тъй като са съвместими с всички видове секс-играчки и презервативи, ефективни са, понасят се добре от кожата и лигавиците и рядко предизвикват дразнене. Те не зацапват тъканите и се отмиват изключително лесно само с вода. Единственият им недостатък е, че изсъхват сравнително бързо, но няколко капки вода, слюнка или допълнително количество лубрикант напълно възстановяват смазващото им действие дори при много продължителна сексуална стимулация. Поради факта, че се отмиват лесно от водата, тези лубриканти са практически неизползваеми под душа, във ваната или в плувния басейн.

Лубриканти на силиконова основа

Те са подобни на лубрикантите на водна основа, с тази разлика, че са абсолютно водоустойчиви, което ги прави изключително подходящи за подводни сексуални изпълнения. Също така те запазват смазващите си свойства по-добре и за по-продължително време и са много по-икономични – съвсем малко количество от лубриканта може да издържи на “маратонска дисциплина” в секса! Силиконът не уврежда латексовите изделия, както вазелинът например, поради което е напълно безопасен при употреба с презервативи и гумени (латексови) играчки, но за съжаление може да повреди силиконовите секс-артикули (те загубват повърхностния си блясък вследствие на триенето между микроскопичните стъклени зрънца, от които всъщност се състои силиконът), което би било жалко предвид високата им цена. Силиконът се понася изключително добре от кожата, хипоалергенен е и е много подходящ и като масажно средство. Отмива се с топла вода и сапун.

Как се нанася лубрикантът?

След като вече сте избрали подходящия лубрикант, ето няколко съвета как да го нанасяте най-ефективно и икономично:

• Изтискайте малко количество от тубата в ръката си (около една чаена лъжичка) и го нанесете върху органите и предметите, които влизат в съприкосновение – външната част на влагалището, клитора, ануса, главичката и ствола на пениса, дилдото, вибратора и т.н.
• При анален секс е важно да нанесете по-голямо количество лубрикант и не само върху ануса, но и няколко сантиметра навътре (внимателно с един пръст). Ако не са смазани достатъчно, повечето латексови играчки залепват неприятно за аналната лигавица, колкото и гладки да изглеждат. Без лубрикант е почти невъзможно да вкарате латексово дилдо или вибратор в ануса.
• Нанесете лубриканта върху играчката, така че да стане хлъзгава, но не и да тече. Не търкайте дълго, защото лубрикантът ще се абсорбира в ръката ви, а играчката ще остане суха. Това важи особено за лубрикантите на водна основа, които изсъхват сравнително бързо.
• Ако сте мъж и използвате мастурбатор, изтискайте малко количество лубрикант на пръстите си и намажете входа и вътрешността на мастурбатора. Не е най-доброто решение да изтискате тубата директно в отвора, тъй като повечето мастурбатори имат отвор и от обратната страна и лбрикантът просто ще изтече отдолу.
• Добавяйте допълнително количество лубрикант веднага щом почувствате, че е необходимо, особено при продължителен сексуален акт.

Накратко: 

• Лубрикантът НИКОГА не е излишен. Той увеличава удоволствието от секса и предотвратява протриване, болезнено проникване и повърхностни наранявания на тъканите, влизащи в сексуален контакт, като по този начин снижава риска от болести, предавани по полов път.
• Ако не сте сигурни какъв точно лубрикант ви трябва, избирайте сред тези на водна осно�